На иЗпит по училищна безопасност

   В ремонт на едно училище участвали бригада мазачи и бригада бояджии. И двете бригади получили за извършената от тях работа една и съща сума. Мазачите били с двама по-малко от бояджиите и поради това всеки мазач получил по 500лв. повече от всеки бояджия. Да се намери колко са били мазачите и колко бояджиите, ако е известно, че изплатената сума на всички работници е с 39 946лв. повече от утроеното число на работниците.     

Ако това е задача за 7-ми клас, то състоянието на тези училищни сгради е напълно оправдано. 

    Това са столичните 138 СОУ "Проф. Васил Златарски" и 119 СОУ "Академик Михаил Арнаудов"- ОТЗАД. Или мазачите са били премалко или бояджиите ядосани от два пъти по-ниското си заплащане. И в двата случая обаче ставаме свидетели на поредния 'all word no action" статут на съвременните 'реформатори'. Тъжно е когато слушаме кандидат-кметове да говорят за превръщането на културния и образователен ресор в основен приоритет на Столична Община, а още по-отчайващо е когато, подминавайки кварталната училищна сграда ставаме свидетели на прелитащата през скъсания или липсващ плет футболна топка, която едва не отнася главата на едва ходещ пенсионер. Жалко е и когато уж модерни спортни училищни площадки са засети със седящи подрастващи, които възприемат цигарите и алкохола за вид модернизация. Това не е само в едно училище или две или три. Това в България е тенденция. 

     Все по засилена става необходимостта от реформа в образованието, но тя не касае нито само ремонт на училища и детски градини (нищо, че понякога такъв няма), нито пък само построяването на нови такива. Г-жа Йорданка Фандъкова няколкократно набляга на програми предназначени за стимулиране на училищни преподаватели, може би изхождайки от 8-годишния си опит на директорски пост. Тази стимулация обективно погледнато е финансова. Защото учителят не страда от липсва на образование, нито на желание, нито на идеи. Учителят се нуждае от пари.

  В действителност правителството осъзнава тази предпоставка, в резултат на което одобри няколко нормативни акта октомври месец, 2009г., добавяйки от 50 до 100лв. към месечното възнаграждение на училищни възпитатели и оповестявайки съставянето на бонусни схеми за плащане, обвързани с резултатите от учебния процес. Сиреч 'учи чедо И за да работиш'. Може би това е част от кариерното израстване на учителите в системата на просветата. А може би това е продължение на варианта предложен от кабинета "Станишев" през 2007г. за диференциация на училищните възнаграждения въз основа на преподавателски опит. Странно е как историята се повтаря, а командирите продължават да се плюят. 

    Но ако трябва да сме искрени пред себе си, може би ще признаем, че проблема е не само финансов, но и в основата на училищната образователна система. Тук се сещам за едни виц: 

Урок по физика за 3-ти клас. 

Учителят: 

- Според третия закон на Нютон, всяко действие има своето противодействие. Нещо неясно? Иванчо: 

 - Когато татко дава пари на катаджииите защо те не се съпротивляват?"  

3-ти клас?? Ако целим децата ни да са гений-чеда, то определено сме избрали грешния подход. Нито манталитета, нито интересите, нито обкръжаващата го среда и начин на живот съответстват на изучаваното от един осмокласник в българско училище. Ако все пак се наблегне на изграждането на система за извънкласни и извънучилищни дейности, както и на предприемачески и активно-стимулиращи умения на учениците, то скъпите телефони, модните облекла и шумните запивки по кварталните кафенете, биха стихнали поне малко. Това обаче е далечно бъдеще. А може и да е минало.

   Нека обаче не бягаме от все още познатото и видимо настояще. Придържайки се към поговорката 'по дрехите посрещат, по ума изпращат' съвременните т.н. 'младежи' не пропускат възможността да се иЗфукат с новия си Nokia N97, да покажат за колко фешън прически са готови да платят и да подражават на стила на 'Планета'-та. Тук може да се направи красноречиво сравнение с т.нар. 'напреднала' образователна система на Великобритания (подчертавам 'напреднала'), където и до ден днешен всяко едно съвременно английско училище изисква униформа. Но какво разбират те от демокрация, права и свободи? Тук всяка Марийка е свободна да носи скъпите обувки на мама (ако й стават), дефилирайки по напукания училищен двор, а Пенка да я наблюдава ревностно отстрани и тайно да си мечтае за подобни. Тук всеки Иванчо е свободен да псува учителя си или да се преструва на болен докато пуши на улицата зад училището. Тук всяка Димитринка е свободна да пие и танцува в дискотеките, въпреки ненавършеното си пълнолетие. Каква алегория! Тези англичани напълно са се сбъркали, та те дори не знаят що значи 'свободен ученик'! Ех де да бяхме малко повече като тях.

Истината е сурова. Ако образователката реформа бе толкова проста и евтина... Но ако не е виновен нито учителят, в повечето случаи отдаден на избраната от него професия, нито ученика, същество на собственото си съществуване, нито родителят, който не иска нищо повече освен най-доброто за своето дете, то тогава кой? Как всичко се обърка толкова много? Изглежда истинското съвременно изпитание за човека не е след като постъпи във висше учебно заведение, а преди него. 

Този период е истинската 'ъпсурдна' първа цедка на живота.

"Фантазия" от Цветко Китанов

                Всичко хубаво в живота започва, когато си мечтаем за него. В този момент или миг, в който нашето въображение ни пренесе в другата действителност, в другото измерение, там, където щастието, към което се стремим е постигнато. Тази надежда по свой собствен начин за всеки един от нас се измерва в различни неща и може да бъде постигната по неведоми пътища на нашето въображение или действия.

            И ако наистина човек е част от проблема, част от пейзажа или част от решението на проблема, както каза един прословут холивудски актьор, може би ние трябва да се замислим, какво всъщност сме ние и какво бихме искали да бъдем?! Нека просто за миг да се пренесем в Япония през XVI-ти век. Да си представим скъпи читателю, че там са живели хора, подчинени на самураите и на доджовете, хора селяни, чийто живот не е струвал нищо. Селяните са се кланяли, били са бити, убивани, работели са до изнемогване и не за себе си, а за господаря си! Продължаваме пътуването във времето и се връщаме в Русия през XV-ти век. Какво бихме могли да видим там, ако в момента сме пропътували тези 6 века назад в машина на времето? Виждам, че хората които са работили по полетата – крепостните жители, също не са били щасливи, защото са разполагали с много малко лични материални неща, не са имали личната си свобода, както и селяните в Япония. Ако погледнем още малко по-назад във времето в древен Египет през I-ви век преди новата ера – ситуацията там е била същата, селяните, както и земята са били собственост на фараона. Работели са за него и в негово име, кланяли са му се като на Бог. Но какво са имали те скъпи читателю, освен задължението да плащат данъци, освен потта и кръвта, която са лели докато са работели за фараона под горещото слънце?

            Отговорът скъпи читателю е, че тези хора както и аз, както и ТИ са имали едно нещо, което ги е карало да се движат напред и да продължават да живеят живота, който им е отредила съдбата – имали са ФАНТАЗИЯ. Тази фантазия за хората от Египет се е изразявала във вяра в техните богове, за японците е била вярата, че кармата не може да бъде променена, а за крепостниците, че Господ така повелява и че те служат на родината си. Това е била тяхната фантазия – надеждата. Надеждата, че когато има болка, ще се случи нещо, което да я спре. Надеждата, че Господ взима, но и връща, надеждата, че земният свят, не е последното място, където живеем, а е просто част от пътуването ни към Рая, към нирваната, към другото измерение. И ето, скъпи читателю, Ти сам разбираш как се преплитат представите за живот на земята и отвъд. Всичко това е било фантазия, всичко това е било надежда, всичко това е било мисъл човешка, всичко това е история! Тази история е една битка за свобода и нека почитаме борците за свобода, тези, които са умирали за свободата, защото те са били истински свободни и те са имали фантазия, свободата да се надяват, да вярват, да обичат!

А какво е днес фантазията приятели мои? Какво е лично за теб тя скъпи българино? За мен това е Вярата, че всеки един от нас МОЖЕ, Е и ЩЕ БЪДЕ свободен сега и завинаги! За нас е Надеждата, че човек, може да постигне всичко, стига да го пожелае!

За всички е Любовта – страстта да преследваме мечтите си!

Фантазията е вяра, надежда, любов - фантазията за мене е страстта наричана живот!

"Изказаните чувства на един раздвоен българин" - стихове на три езика от Цветко Китанов

"Пламък чуден в този ден..."

Пламък чуден в този ден,

А я няма топлотата в мен,

Стар рефрен оттук оттам,

Кой би казал, не си сам?!

Слънчице навън пече, а сгрява ли те или не?

Сам ли ти навън стоиш?

А може би от някой страшен се боиш?

Слънчо сгрява ли те или не?

На никой тук не му се мре!

Слънце, светлина и плам,

През облаците лъч, а в очи им плам.

Светлината всяко цвете със златен лъч ще сгрей,

А от чела им кръв се лей.

Слънчев лъч Балкана освети,

Но защо ли вече знаем, кой ще победи?!

Хайдушка песен само вятър на Балканът пей,

Защо ли Господи за Тези, вече никой не милей?

Там е Ботев, а до него и Караджата,

А има ли ги вече българите на земята?

Май вече трябва от Балкана да се слезе на земята.

Корупцията е всеобща, а поквара й е сестрата,

Де е Господ? А го няма веч и Ботев на земята!

Идеалът – златен цвят доби,

Но не на слънце, а на мръсни... кървясали пари!

И ако вече идеалът е мираж,

Кой от политиците ни е най-добрият Благолаж?

Бай Ганьо се е преродил у всеки български челяк,

А аз си тайно искам идеалът-Ботев,

Да е жив отново, пак и пак! 

"Down to the bottom..."

Down to the bottom,

No other places left to go,

Oh, God please save my soul!

In times of thunder, pain and sorrow,

In my heart I desire only arrow!

If you can’t help me, don’t just stare,

You must care and be the only one to dare!

Fare but untrue,

Could you help me pass through?!

If the sky should crumble,

With the devil I will rumble!

Hustler by heart and soul,

There could be only one fall!

Hit once, hit twice,

Down you go!

How long will you fall?

Rise until you fall,

Only up, go, go, go! 

"Я тебе кохаю..."

Я тебе кохаю,

А ти сумна,

Чому коханно моя?

Мабуть ти жартуєш, або справді,

Жахливо сумуєш?

Не сумуй коханно моя!

Зад тобою стою Я!

Я кохаю тебе,

А твій настрій ніде, ніде.

Навіщо злодій вкрав,

Або тобі поганно слово хтось сказав?

Твій настрій я поверну,

А злодій сам рукою вб’ю!

Й тебе мою назавжди зроблю!

"Седейки на земята, в лятната приказка на планината..." 

Седейки на земята,

в лятната приказка на планината,

съзерцавам нощното небе!

Облаците липсват, а звездици от високо,

Нежно и безшумно... бляскаво,

На всеки пътник се усмихват.

Падаща комета, звезден път чертае,

А до сутринта и прах,

Не ще ни завещае!

Месечина сребриста над планината е изгряла

– вой на вълчица неяла.

Принесен до уши ми от полъх студен,

Ми напомня за болката в мен.

Самотен съм аз с месечината и вълчицата,

Но най-боли, че безпомощна ми е десницата!

Приказката в планината, дело на творец велик,

А като си помисля...

Че сам споделям този чуден миг.

Вятър от унеса ме буди,

Всички нощни горски твари пеят зова на планината,

Сам съм тук, но не и на земята.

20 години - преди или след???

Преходът е двусмислено понятие. Признато или не, критикувано или опровергавано, то е налице. Защото 'преход' това е преминаване от едно състояние в друго. От Москвич към Мерцедес, от руски към английски, от Дядо Мраз към Дядо Коледа. От Живков към Борисов??? Дали? Дори сега, 20 години след началото на 'демокрацията' у нас, българинът все още не се чувства 'демократ'. Защо ли.... Не малко е изписано, казано и тълкувано по темата, но дали думите имат тежест пред лицето на реалността?

Две десетилетия след началото на 'свободната човешка мисъл', 'откритите парламентарни избори' и 'еманципираната личност', българинът е раздвоен от бляна за минали възможности и страха от бъдеща евентуалност. Все по-често отправяме носталгичен поглед назад към социалните възможности на социализма и се опитваме, съзнателно или подсъзнателно, да разберем защо 10-ти ноември всъщност е празничен ден. През 1989г. "голямата цел беше народът да живее по-добре" (Петко Симеонов), през настоящата 2009г. народът просто се стреми да оцелее. Истина е, че всяко време носи своите кирливи ризи. Но каква степен на 'кирливост' може да понесем преди тя напълно да ни опетни?

В България липсва обща визия за развитие на страната, това е недвусмислено. Следователно всеки живее сам за себе си и гради своя собствена представа за съществуване. Ако е вярно твърдението, че водещи умове водят нацията, то тогава как е възможно да се направи избор сред народ, който няма единна водеща максима? Какъвто е народът, такива са и управниците! Или може би обратното? Истина е обаче, че България е все още в своя период на преход, но не към икономическа либерализация, нито към ефективна политическа номенклатура. България е в преход към по-добър живот. В страна обаче, в която 'честността' е понятие без status quo, а народните класи са само две - висока и ниска, този живот става все по-труднодостижим.

Като заключение нека добява една положителна мисъл: независимо от политическите ни предпочитания, финансовите ни възможности и социалния ни статус, животът е такъв какъвто сами го направим. Не само последица от събития и случайно стекли се обстоятелства, но и право на собствен избор. Един определен минал момент, решение или действие винаги оказва влияние на бъдещ такъв, осъзнато или не. В действителност сме подвластни на разнообразни по характер мнения, манифестирани най-често чрез медията и обществени организации. Но новото време ни даде право на едно - право на глас. Дали той е чут, изопачен или скрит е субективно. Яснотата може би е в това, че той е определящ за нас самите!

9/11 WIR WOLLEN RAUS!!!

"Beginning of the end for communism" - adequately headlined by the London Herald on Saturday, 11th of November, 1989, just a couple of days after the fall of the Iron Curtain. Much has been written, filmed and stated since then. Breaching the 'Berliner Mauer' marked without a doubt a concrete medial moment of unification between the two worlds - the Eastern and the Western, grown to have different political, economic and cultural perceptions and values. Presently, just twenty years after Günter Schabowski´s inadvertent public statement, triggering the destruction of The Wall, peoples commemorate the demise of a regime, threatened to spread its tentacles globally and dominate over political and cultural relations.

 However, as far as contemporaneity is concerned, Berliners would not simply gather in front of the Brandenburg Gate to mark the end of prolonged political depression, but also to acknowledge the Western (U.S. in particular) capitalist zenith. Awkwardly enough this anniversary comes at a time when global subordination is not political, but economical. And this is precisely what American capitalism is all about! 'Freedom of information!', 'no barriers and travel restrictions!', 'high range of possibilities!': all of the latter are predominant slogans of the post-1989 world. True or counterfeit?! 

Anyone educated enough would contemplate those 'high range of possibilities' as enlarged forms of restrictions, the free flow of data as an obsolete statement and the lack of barriers as highly dependable on finance. This hence forwards the thought that 'The Fall' of political ideology is substituted with the monetized one.
The truth of a matter is that money sound stronger than words and that people cannot feed on blank statements. This reasons the fact that nowadays people tend to be less unobtrusive and easily adaptable to "the good stuff" than ever before. Few complain against the current state simply because inattentively they have been bought. The contemporary maxim states that everything and everyone is accessible as far as money is concerned. Consequently today's commemoration will not recall the end of poverty and sufferings, neither will it resemble the beginning of freedom and unification. Because the Iron Curtain still stands, invisibly, only that it has been slightly moved to the East into Ukraine. Today will celebrate American psychological and  financial domination and success over the globe, which again leads to demoralization and imbalance but the kind sustainable by economy and the Church. The 'Westerners' don't promulgate the latter, like the Soviets did, but silently stimulate it through various institutions, amidst which a huge bite goes to the media. The Russians didn't fail because they had weak political leaders or an outdated lifestyle, but because they didn't target the people's wallets, the people's conscious and the people's right to faith.

"Friendly-looking", slightly antiquated part of  Sofia. Neighbourhood, close to the centre, but still furthered away from the tourists' eye and modern perceptions of living

Blogging

WebPages have continuoysly been written, edited and popularized. Blogging, being a relative novelty in contast to the Internet, has hence expanded into a culture having severe impacts on legal, political and psychological aspects of society. Deriving from the people’s contemporary need to access, maintain and control content the following blog is not aimed at providing an online diary version of subjective thoughts and thinking, neither is it business- or anvertising-oriented.  It is however a mere combination of a photo- and a commentary blog, purposing to introduce and discuss various issues of society at large, particularly the one I am from – Bulgaria. Since the role of citizen journalism has become quite essential to media development and expansion, I find it is a form of duty to point out ceretain issues and raise certain topics and questions that could lead to a solution of a certain problem or to its simple prominence. However if anything published or written is considered inappropriate, incorrect or simply discouraging, the readers are urged to comment and offer their own ideas.