Brass Ring in One Hand - Teething Ring in the Other...I am woman!

The 8th of March. Officially acknowledged as the International Women's Day. Ironically it was first celebrated as a political event in the US on the 28th of February 1909 following a declaration of the American Socialist Party.  Nowadays it's the one day of the year when florists actually do profitable business. The date when the gender gap, admittedly or not, widens and puts forth confrontational thoughts.

Why do women have their own day? 

In what do women surpass men? 

Why are we genetically, socially and sexually different? 

.....

    The truth is that every possible scientist has concluded fundamental differences in the aptitude, state of mind, behavior and thinking between men and women. When a Canadian psychologist entitled an academic paper "Are men's and women's brains really different?" she reasoned that the answer was self-evident: 

"Yes, of course. It would be amazing if men't and women's brains were not different given the gross structural and other striking behavioral differences between men and women."

   Surely we've all experienced such! 

Women tend to do or think of many tasks at the same time and intuitively consider possible solutions to problems. Men on the other hand have enhanced skills to separate things and focus on a problem at a time. 

                dilemma 

Women often recall events and/or experiences that share a similar emotional theme, whereas men reconstruct memory in terms of elements and/or activities that took place or appeared. 

Women are often small-minded both in terms of the way they look and the way they are treated, whereas men genuinely avoid pettiness. 

Only 34% of women admittedly think of sexual interactions daily. This percentage rises to 70 when it concerns men. Simultaneously 80% of them have declared to enjoy sex, whereas more than 50% of women don't. 

Women are inclined to talk a lot, whereas the men's verbal skills are less developed and don't stand out. In fact many arguments arise due to the fact that the stronger sex prefers to keep silent in a woman's desire for him to open his mouth.  

Do such cases hinder our daily interactions or do they bring us together? The answer is biased and strongly subjective.

     There is another question which has gathered head nowadays. What do men search and/or see in women? Is it beauty, is it fame, is it sex or is it gain? The cultural issue here might win a vote. Some enjoy the company of sophisticated women which are well-off and independent. Others don't like when women are potentially stronger. 

"The day when misunderstanding the inferior occupations which nature has given her, women leave their home and take part in our battles, on that day a social revolution will begin and everything that maintains the social ties of the family will disappear." (Gustave Le Bon, French scientist). 

I personally disagree. 

    Nevertheless, it's a point of view. My country, Bulgaria, prioritizes the woman's artificial outlooks before anything else. Here, silicone breasts, a flat stomach and nudity win them all: money, sex, the perfect job, the perfect man, popularity.

    Elite prostitute. That's the fame most women here have gained and/or long for. It's no bogus. And it's no surprise. Miss Bulgaria herself carries fake breasts. In fact NO Bulgarian woman carries silicone implants without aiming to sexually arise the opposite gender. Henceforth should Bulgarian men be considered shallow and airy when women alone construct a module to follow? It's self-explanatory. 

    I believe beauty is harmony. A rounded woman could be as pretty as a thin one when she doesn't discard her looks. Appearance needn't be abandoned the same way experienced and knowledgeable women shouldn't be repulsed.

    So much for the 8th of March. Did you know there is an International Men's Day? The 19th of November. It's not as widespread however. Maybe due to financial reasons. Anyways ... Happy 8th of March to all! James Brown said it himself back in 1966!

Един не до там оптимистичен 3-ти март

     

    Притисната измежду нервната навалица в софийския колоритен градски транспорт, без да искам подочух разговор между две жени вече видимо надхвърлили 50-те. Безобидно ще ги нарека А и Б:

А: "В сряда е почивен ден нали знаеш?"

Б: "Оооо да. Добре че и ние си имаме 4-ти юли, та да си отдъхнем малко."

      4-ти юли - 185-ти ден от григорианския календар, рожден ден на Джузепе Гарибалди и разбира се денят на независимостта на САЩ. Все поводи за почивка. Но все пак, тази закодирана препратка към 3-ти март е потресаваща! Следите на наболялата вече американизация на българското общество изглежда са настъпили не само обществените прослойки, но и възрастовите групи. Сега само остава някой по-смел народен представител да внесе предложение 4-ти юли също да се отбелязва като национален празник. В този контекст моля, отсега нататък 3-ти март да е или петък или понеделник! Така поне като ще е почивка да е цялостна, а и софиянци ще разполагат с повече време да посетят родните си места. Какво е това нещо - сряда. Та той почти не се усети, особено с турския сериал по Нова ТВ, който междувпрочем се радваше на най-голяма гледаемост. Питам се, кога ли най-сетне ще дойдат руските сериали, че да ни освободят от турските. 

     Всичко това го пиша с определена ирония, но и с тъга. 3-ти март е Велик Ден, символ на националния идеал. Санстефанска България - една неосъществена българска мечта. Един илюзорен свят с неприложими прийоми. Истина е обаче, че границите на свободата се простират дотам, докъдето тя не вреди на свободата на другите. А участниците в Берлинския Конгрес доказват, че подобна свобода е вредна. Може би 3-ти март 1878г. не би трябвало да е празник честващ свободна България, а ден, в който българинът за последен път мечтае за нещо наистина стойностно. 

     Сега мечтаем за скъпи западни коли и луксозни задгранични екскурзии. Наричат го това глобализация. 2013-та година ще ни отнеме и последния български идентификационен и обединяващ символ - лева. Един древен тиранин, запитан от друг едноличен властник кое е най-доброто управление, нищо не отговорил, а го завел в едно житно поле. Докато се разхождали, откъсвал стърчащите класове. Така преподал урока - най-лесно се управляват хора, сред които никой не стърчи. След 9-ти семптември 1944г. методът, който прилага държавата, за да отсече стърчащите глави е терор, днес този метод е замаскиран зад словосъчетанието "глобално обединение". На всеки противник на подобна тенденция му се приписва диагноза 'националист', а национализмът не е здравословен. Не е и повсеместен.  

  Ние като народ сме свикнали да оцеляваме. Нищо, че това става с цената на един цикличен конформизъм, нагаждачество и загуба на човешки ценности. Затова и тези, които славеха Тодор Живков преди 89-та, го осъдиха след 90-та. Днес го наричаме "Титанът", а социализмът е "епоха". Да, тогава нямаше роми, които да застанат пред екрана и да кажат, че в резултат на течен парафин, члена им наподобява "главата на Тодор Живков". Да, тогава не можехме да запалим свещичка за здраве на Коледа. Да, тогава не можехме да се качим на Айфеловата Кула или да преходим Венецуелската Рорайма, дори и да имахме финансовата възможност да го направим. Да, т.нар. "Латерна" (радио "Свободна Европа") и "Бърлога" (BBC) се слушаха само на къси вълни и в мазетата. НО тогава не си плащахме за спешна помощ, за всеки, все някъде се намираше работа, по улиците нямаше кратери, чешмяната вода не беше кална, а в салама имаше истинско месо. Дори центъра се пенеше от чистота. Тогава мнозинството българи споделяха общи ценности и всички гледаха "Ние сме на всеки километър" и "Октопод". Сега "Октопод" го гледаме на живо, а те пак са на всеки километър, само че носят синьо-бели мартеници. 

     Това не е възхвала на едно отминало червено време. Личности като Георги Марков не е трябвало да бъдат смятани за изменници на родината "по линия на идеологическата диверсия" ("Планове и доклади по интелигенцията и студентите: сътрудничество с Шесто Управление 1969 - 1975г."), а човек не е трябвало да бъде лишен от правото на собствен избор. Но всяко време носи своите кирливи ризи. Днес не е по-добре. Онзи ден бе 3-ти март, а хората се сещат за 4-ти юли. Български знамена по прозорците почти нямаше, а БНТ направи поредния си отчаян опит да обедини българската аудитория около "Хъшове" и "Под Игото". "3-ти март е денят на нашето избавление..." (тържествена реч на Георги Първанов по случай 132-рата годишнина от подписването на Санстефанския Договор). Избавление? Жива ли е тази дума изобщо? Избавление... да бе да. Турците вече са забравили тази дата. Повод за празнуване ще е момента, в който България се отърси от фалшиви политически слова, закореняла корупция, ненаказана престъпност и когато Бойко Борисов вече не е "Бойко Тиквата", а Маргините престанат да го наричат "наш човек".  До този момент свестни хора ще се раждат и умират. Този момент може и никога да не настъпи. Не заради управниците ни, а заради народа, от който произхождат и който ги избира.