Притисната измежду нервната навалица в софийския колоритен градски транспорт, без да искам подочух разговор между две жени вече видимо надхвърлили 50-те. Безобидно ще ги нарека А и Б:
А: "В сряда е почивен ден нали знаеш?"
Б: "Оооо да. Добре че и ние си имаме 4-ти юли, та да си отдъхнем малко."
4-ти юли - 185-ти ден от григорианския календар, рожден ден на Джузепе Гарибалди и разбира се денят на независимостта на САЩ. Все поводи за почивка. Но все пак, тази закодирана препратка към 3-ти март е потресаваща! Следите на наболялата вече американизация на българското общество изглежда са настъпили не само обществените прослойки, но и възрастовите групи. Сега само остава някой по-смел народен представител да внесе предложение 4-ти юли също да се отбелязва като национален празник. В този контекст моля, отсега нататък 3-ти март да е или петък или понеделник! Така поне като ще е почивка да е цялостна, а и софиянци ще разполагат с повече време да посетят родните си места. Какво е това нещо - сряда. Та той почти не се усети, особено с турския сериал по Нова ТВ, който междувпрочем се радваше на най-голяма гледаемост. Питам се, кога ли най-сетне ще дойдат руските сериали, че да ни освободят от турските.
Всичко това го пиша с определена ирония, но и с тъга. 3-ти март е Велик Ден, символ на националния идеал. Санстефанска България - една неосъществена българска мечта. Един илюзорен свят с неприложими прийоми. Истина е обаче, че границите на свободата се простират дотам, докъдето тя не вреди на свободата на другите. А участниците в Берлинския Конгрес доказват, че подобна свобода е вредна. Може би 3-ти март 1878г. не би трябвало да е празник честващ свободна България, а ден, в който българинът за последен път мечтае за нещо наистина стойностно.
Сега мечтаем за скъпи западни коли и луксозни задгранични екскурзии. Наричат го това глобализация. 2013-та година ще ни отнеме и последния български идентификационен и обединяващ символ - лева. Един древен тиранин, запитан от друг едноличен властник кое е най-доброто управление, нищо не отговорил, а го завел в едно житно поле. Докато се разхождали, откъсвал стърчащите класове. Така преподал урока - най-лесно се управляват хора, сред които никой не стърчи. След 9-ти семптември 1944г. методът, който прилага държавата, за да отсече стърчащите глави е терор, днес този метод е замаскиран зад словосъчетанието "глобално обединение". На всеки противник на подобна тенденция му се приписва диагноза 'националист', а национализмът не е здравословен. Не е и повсеместен.
Ние като народ сме свикнали да оцеляваме. Нищо, че това става с цената на един цикличен конформизъм, нагаждачество и загуба на човешки ценности. Затова и тези, които славеха Тодор Живков преди 89-та, го осъдиха след 90-та. Днес го наричаме "Титанът", а социализмът е "епоха". Да, тогава нямаше роми, които да застанат пред екрана и да кажат, че в резултат на течен парафин, члена им наподобява "главата на Тодор Живков". Да, тогава не можехме да запалим свещичка за здраве на Коледа. Да, тогава не можехме да се качим на Айфеловата Кула или да преходим Венецуелската Рорайма, дори и да имахме финансовата възможност да го направим. Да, т.нар. "Латерна" (радио "Свободна Европа") и "Бърлога" (BBC) се слушаха само на къси вълни и в мазетата. НО тогава не си плащахме за спешна помощ, за всеки, все някъде се намираше работа, по улиците нямаше кратери, чешмяната вода не беше кална, а в салама имаше истинско месо. Дори центъра се пенеше от чистота. Тогава мнозинството българи споделяха общи ценности и всички гледаха "Ние сме на всеки километър" и "Октопод". Сега "Октопод" го гледаме на живо, а те пак са на всеки километър, само че носят синьо-бели мартеници.
Това не е възхвала на едно отминало червено време. Личности като Георги Марков не е трябвало да бъдат смятани за изменници на родината "по линия на идеологическата диверсия" ("Планове и доклади по интелигенцията и студентите: сътрудничество с Шесто Управление 1969 - 1975г."), а човек не е трябвало да бъде лишен от правото на собствен избор. Но всяко време носи своите кирливи ризи. Днес не е по-добре. Онзи ден бе 3-ти март, а хората се сещат за 4-ти юли. Български знамена по прозорците почти нямаше, а БНТ направи поредния си отчаян опит да обедини българската аудитория около "Хъшове" и "Под Игото". "3-ти март е денят на нашето избавление..." (тържествена реч на Георги Първанов по случай 132-рата годишнина от подписването на Санстефанския Договор). Избавление? Жива ли е тази дума изобщо? Избавление... да бе да. Турците вече са забравили тази дата. Повод за празнуване ще е момента, в който България се отърси от фалшиви политически слова, закореняла корупция, ненаказана престъпност и когато Бойко Борисов вече не е "Бойко Тиквата", а Маргините престанат да го наричат "наш човек". До този момент свестни хора ще се раждат и умират. Този момент може и никога да не настъпи. Не заради управниците ни, а заради народа, от който произхождат и който ги избира.
No comments:
Post a Comment