Brass Ring in One Hand - Teething Ring in the Other...I am woman!

The 8th of March. Officially acknowledged as the International Women's Day. Ironically it was first celebrated as a political event in the US on the 28th of February 1909 following a declaration of the American Socialist Party.  Nowadays it's the one day of the year when florists actually do profitable business. The date when the gender gap, admittedly or not, widens and puts forth confrontational thoughts.

Why do women have their own day? 

In what do women surpass men? 

Why are we genetically, socially and sexually different? 

.....

    The truth is that every possible scientist has concluded fundamental differences in the aptitude, state of mind, behavior and thinking between men and women. When a Canadian psychologist entitled an academic paper "Are men's and women's brains really different?" she reasoned that the answer was self-evident: 

"Yes, of course. It would be amazing if men't and women's brains were not different given the gross structural and other striking behavioral differences between men and women."

   Surely we've all experienced such! 

Women tend to do or think of many tasks at the same time and intuitively consider possible solutions to problems. Men on the other hand have enhanced skills to separate things and focus on a problem at a time. 

                dilemma 

Women often recall events and/or experiences that share a similar emotional theme, whereas men reconstruct memory in terms of elements and/or activities that took place or appeared. 

Women are often small-minded both in terms of the way they look and the way they are treated, whereas men genuinely avoid pettiness. 

Only 34% of women admittedly think of sexual interactions daily. This percentage rises to 70 when it concerns men. Simultaneously 80% of them have declared to enjoy sex, whereas more than 50% of women don't. 

Women are inclined to talk a lot, whereas the men's verbal skills are less developed and don't stand out. In fact many arguments arise due to the fact that the stronger sex prefers to keep silent in a woman's desire for him to open his mouth.  

Do such cases hinder our daily interactions or do they bring us together? The answer is biased and strongly subjective.

     There is another question which has gathered head nowadays. What do men search and/or see in women? Is it beauty, is it fame, is it sex or is it gain? The cultural issue here might win a vote. Some enjoy the company of sophisticated women which are well-off and independent. Others don't like when women are potentially stronger. 

"The day when misunderstanding the inferior occupations which nature has given her, women leave their home and take part in our battles, on that day a social revolution will begin and everything that maintains the social ties of the family will disappear." (Gustave Le Bon, French scientist). 

I personally disagree. 

    Nevertheless, it's a point of view. My country, Bulgaria, prioritizes the woman's artificial outlooks before anything else. Here, silicone breasts, a flat stomach and nudity win them all: money, sex, the perfect job, the perfect man, popularity.

    Elite prostitute. That's the fame most women here have gained and/or long for. It's no bogus. And it's no surprise. Miss Bulgaria herself carries fake breasts. In fact NO Bulgarian woman carries silicone implants without aiming to sexually arise the opposite gender. Henceforth should Bulgarian men be considered shallow and airy when women alone construct a module to follow? It's self-explanatory. 

    I believe beauty is harmony. A rounded woman could be as pretty as a thin one when she doesn't discard her looks. Appearance needn't be abandoned the same way experienced and knowledgeable women shouldn't be repulsed.

    So much for the 8th of March. Did you know there is an International Men's Day? The 19th of November. It's not as widespread however. Maybe due to financial reasons. Anyways ... Happy 8th of March to all! James Brown said it himself back in 1966!

Един не до там оптимистичен 3-ти март

     

    Притисната измежду нервната навалица в софийския колоритен градски транспорт, без да искам подочух разговор между две жени вече видимо надхвърлили 50-те. Безобидно ще ги нарека А и Б:

А: "В сряда е почивен ден нали знаеш?"

Б: "Оооо да. Добре че и ние си имаме 4-ти юли, та да си отдъхнем малко."

      4-ти юли - 185-ти ден от григорианския календар, рожден ден на Джузепе Гарибалди и разбира се денят на независимостта на САЩ. Все поводи за почивка. Но все пак, тази закодирана препратка към 3-ти март е потресаваща! Следите на наболялата вече американизация на българското общество изглежда са настъпили не само обществените прослойки, но и възрастовите групи. Сега само остава някой по-смел народен представител да внесе предложение 4-ти юли също да се отбелязва като национален празник. В този контекст моля, отсега нататък 3-ти март да е или петък или понеделник! Така поне като ще е почивка да е цялостна, а и софиянци ще разполагат с повече време да посетят родните си места. Какво е това нещо - сряда. Та той почти не се усети, особено с турския сериал по Нова ТВ, който междувпрочем се радваше на най-голяма гледаемост. Питам се, кога ли най-сетне ще дойдат руските сериали, че да ни освободят от турските. 

     Всичко това го пиша с определена ирония, но и с тъга. 3-ти март е Велик Ден, символ на националния идеал. Санстефанска България - една неосъществена българска мечта. Един илюзорен свят с неприложими прийоми. Истина е обаче, че границите на свободата се простират дотам, докъдето тя не вреди на свободата на другите. А участниците в Берлинския Конгрес доказват, че подобна свобода е вредна. Може би 3-ти март 1878г. не би трябвало да е празник честващ свободна България, а ден, в който българинът за последен път мечтае за нещо наистина стойностно. 

     Сега мечтаем за скъпи западни коли и луксозни задгранични екскурзии. Наричат го това глобализация. 2013-та година ще ни отнеме и последния български идентификационен и обединяващ символ - лева. Един древен тиранин, запитан от друг едноличен властник кое е най-доброто управление, нищо не отговорил, а го завел в едно житно поле. Докато се разхождали, откъсвал стърчащите класове. Така преподал урока - най-лесно се управляват хора, сред които никой не стърчи. След 9-ти семптември 1944г. методът, който прилага държавата, за да отсече стърчащите глави е терор, днес този метод е замаскиран зад словосъчетанието "глобално обединение". На всеки противник на подобна тенденция му се приписва диагноза 'националист', а национализмът не е здравословен. Не е и повсеместен.  

  Ние като народ сме свикнали да оцеляваме. Нищо, че това става с цената на един цикличен конформизъм, нагаждачество и загуба на човешки ценности. Затова и тези, които славеха Тодор Живков преди 89-та, го осъдиха след 90-та. Днес го наричаме "Титанът", а социализмът е "епоха". Да, тогава нямаше роми, които да застанат пред екрана и да кажат, че в резултат на течен парафин, члена им наподобява "главата на Тодор Живков". Да, тогава не можехме да запалим свещичка за здраве на Коледа. Да, тогава не можехме да се качим на Айфеловата Кула или да преходим Венецуелската Рорайма, дори и да имахме финансовата възможност да го направим. Да, т.нар. "Латерна" (радио "Свободна Европа") и "Бърлога" (BBC) се слушаха само на къси вълни и в мазетата. НО тогава не си плащахме за спешна помощ, за всеки, все някъде се намираше работа, по улиците нямаше кратери, чешмяната вода не беше кална, а в салама имаше истинско месо. Дори центъра се пенеше от чистота. Тогава мнозинството българи споделяха общи ценности и всички гледаха "Ние сме на всеки километър" и "Октопод". Сега "Октопод" го гледаме на живо, а те пак са на всеки километър, само че носят синьо-бели мартеници. 

     Това не е възхвала на едно отминало червено време. Личности като Георги Марков не е трябвало да бъдат смятани за изменници на родината "по линия на идеологическата диверсия" ("Планове и доклади по интелигенцията и студентите: сътрудничество с Шесто Управление 1969 - 1975г."), а човек не е трябвало да бъде лишен от правото на собствен избор. Но всяко време носи своите кирливи ризи. Днес не е по-добре. Онзи ден бе 3-ти март, а хората се сещат за 4-ти юли. Български знамена по прозорците почти нямаше, а БНТ направи поредния си отчаян опит да обедини българската аудитория около "Хъшове" и "Под Игото". "3-ти март е денят на нашето избавление..." (тържествена реч на Георги Първанов по случай 132-рата годишнина от подписването на Санстефанския Договор). Избавление? Жива ли е тази дума изобщо? Избавление... да бе да. Турците вече са забравили тази дата. Повод за празнуване ще е момента, в който България се отърси от фалшиви политически слова, закореняла корупция, ненаказана престъпност и когато Бойко Борисов вече не е "Бойко Тиквата", а Маргините престанат да го наричат "наш човек".  До този момент свестни хора ще се раждат и умират. Този момент може и никога да не настъпи. Не заради управниците ни, а заради народа, от който произхождат и който ги избира.

На иЗпит по училищна безопасност

   В ремонт на едно училище участвали бригада мазачи и бригада бояджии. И двете бригади получили за извършената от тях работа една и съща сума. Мазачите били с двама по-малко от бояджиите и поради това всеки мазач получил по 500лв. повече от всеки бояджия. Да се намери колко са били мазачите и колко бояджиите, ако е известно, че изплатената сума на всички работници е с 39 946лв. повече от утроеното число на работниците.     

Ако това е задача за 7-ми клас, то състоянието на тези училищни сгради е напълно оправдано. 

    Това са столичните 138 СОУ "Проф. Васил Златарски" и 119 СОУ "Академик Михаил Арнаудов"- ОТЗАД. Или мазачите са били премалко или бояджиите ядосани от два пъти по-ниското си заплащане. И в двата случая обаче ставаме свидетели на поредния 'all word no action" статут на съвременните 'реформатори'. Тъжно е когато слушаме кандидат-кметове да говорят за превръщането на културния и образователен ресор в основен приоритет на Столична Община, а още по-отчайващо е когато, подминавайки кварталната училищна сграда ставаме свидетели на прелитащата през скъсания или липсващ плет футболна топка, която едва не отнася главата на едва ходещ пенсионер. Жалко е и когато уж модерни спортни училищни площадки са засети със седящи подрастващи, които възприемат цигарите и алкохола за вид модернизация. Това не е само в едно училище или две или три. Това в България е тенденция. 

     Все по засилена става необходимостта от реформа в образованието, но тя не касае нито само ремонт на училища и детски градини (нищо, че понякога такъв няма), нито пък само построяването на нови такива. Г-жа Йорданка Фандъкова няколкократно набляга на програми предназначени за стимулиране на училищни преподаватели, може би изхождайки от 8-годишния си опит на директорски пост. Тази стимулация обективно погледнато е финансова. Защото учителят не страда от липсва на образование, нито на желание, нито на идеи. Учителят се нуждае от пари.

  В действителност правителството осъзнава тази предпоставка, в резултат на което одобри няколко нормативни акта октомври месец, 2009г., добавяйки от 50 до 100лв. към месечното възнаграждение на училищни възпитатели и оповестявайки съставянето на бонусни схеми за плащане, обвързани с резултатите от учебния процес. Сиреч 'учи чедо И за да работиш'. Може би това е част от кариерното израстване на учителите в системата на просветата. А може би това е продължение на варианта предложен от кабинета "Станишев" през 2007г. за диференциация на училищните възнаграждения въз основа на преподавателски опит. Странно е как историята се повтаря, а командирите продължават да се плюят. 

    Но ако трябва да сме искрени пред себе си, може би ще признаем, че проблема е не само финансов, но и в основата на училищната образователна система. Тук се сещам за едни виц: 

Урок по физика за 3-ти клас. 

Учителят: 

- Според третия закон на Нютон, всяко действие има своето противодействие. Нещо неясно? Иванчо: 

 - Когато татко дава пари на катаджииите защо те не се съпротивляват?"  

3-ти клас?? Ако целим децата ни да са гений-чеда, то определено сме избрали грешния подход. Нито манталитета, нито интересите, нито обкръжаващата го среда и начин на живот съответстват на изучаваното от един осмокласник в българско училище. Ако все пак се наблегне на изграждането на система за извънкласни и извънучилищни дейности, както и на предприемачески и активно-стимулиращи умения на учениците, то скъпите телефони, модните облекла и шумните запивки по кварталните кафенете, биха стихнали поне малко. Това обаче е далечно бъдеще. А може и да е минало.

   Нека обаче не бягаме от все още познатото и видимо настояще. Придържайки се към поговорката 'по дрехите посрещат, по ума изпращат' съвременните т.н. 'младежи' не пропускат възможността да се иЗфукат с новия си Nokia N97, да покажат за колко фешън прически са готови да платят и да подражават на стила на 'Планета'-та. Тук може да се направи красноречиво сравнение с т.нар. 'напреднала' образователна система на Великобритания (подчертавам 'напреднала'), където и до ден днешен всяко едно съвременно английско училище изисква униформа. Но какво разбират те от демокрация, права и свободи? Тук всяка Марийка е свободна да носи скъпите обувки на мама (ако й стават), дефилирайки по напукания училищен двор, а Пенка да я наблюдава ревностно отстрани и тайно да си мечтае за подобни. Тук всеки Иванчо е свободен да псува учителя си или да се преструва на болен докато пуши на улицата зад училището. Тук всяка Димитринка е свободна да пие и танцува в дискотеките, въпреки ненавършеното си пълнолетие. Каква алегория! Тези англичани напълно са се сбъркали, та те дори не знаят що значи 'свободен ученик'! Ех де да бяхме малко повече като тях.

Истината е сурова. Ако образователката реформа бе толкова проста и евтина... Но ако не е виновен нито учителят, в повечето случаи отдаден на избраната от него професия, нито ученика, същество на собственото си съществуване, нито родителят, който не иска нищо повече освен най-доброто за своето дете, то тогава кой? Как всичко се обърка толкова много? Изглежда истинското съвременно изпитание за човека не е след като постъпи във висше учебно заведение, а преди него. 

Този период е истинската 'ъпсурдна' първа цедка на живота.

"Фантазия" от Цветко Китанов

                Всичко хубаво в живота започва, когато си мечтаем за него. В този момент или миг, в който нашето въображение ни пренесе в другата действителност, в другото измерение, там, където щастието, към което се стремим е постигнато. Тази надежда по свой собствен начин за всеки един от нас се измерва в различни неща и може да бъде постигната по неведоми пътища на нашето въображение или действия.

            И ако наистина човек е част от проблема, част от пейзажа или част от решението на проблема, както каза един прословут холивудски актьор, може би ние трябва да се замислим, какво всъщност сме ние и какво бихме искали да бъдем?! Нека просто за миг да се пренесем в Япония през XVI-ти век. Да си представим скъпи читателю, че там са живели хора, подчинени на самураите и на доджовете, хора селяни, чийто живот не е струвал нищо. Селяните са се кланяли, били са бити, убивани, работели са до изнемогване и не за себе си, а за господаря си! Продължаваме пътуването във времето и се връщаме в Русия през XV-ти век. Какво бихме могли да видим там, ако в момента сме пропътували тези 6 века назад в машина на времето? Виждам, че хората които са работили по полетата – крепостните жители, също не са били щасливи, защото са разполагали с много малко лични материални неща, не са имали личната си свобода, както и селяните в Япония. Ако погледнем още малко по-назад във времето в древен Египет през I-ви век преди новата ера – ситуацията там е била същата, селяните, както и земята са били собственост на фараона. Работели са за него и в негово име, кланяли са му се като на Бог. Но какво са имали те скъпи читателю, освен задължението да плащат данъци, освен потта и кръвта, която са лели докато са работели за фараона под горещото слънце?

            Отговорът скъпи читателю е, че тези хора както и аз, както и ТИ са имали едно нещо, което ги е карало да се движат напред и да продължават да живеят живота, който им е отредила съдбата – имали са ФАНТАЗИЯ. Тази фантазия за хората от Египет се е изразявала във вяра в техните богове, за японците е била вярата, че кармата не може да бъде променена, а за крепостниците, че Господ така повелява и че те служат на родината си. Това е била тяхната фантазия – надеждата. Надеждата, че когато има болка, ще се случи нещо, което да я спре. Надеждата, че Господ взима, но и връща, надеждата, че земният свят, не е последното място, където живеем, а е просто част от пътуването ни към Рая, към нирваната, към другото измерение. И ето, скъпи читателю, Ти сам разбираш как се преплитат представите за живот на земята и отвъд. Всичко това е било фантазия, всичко това е било надежда, всичко това е било мисъл човешка, всичко това е история! Тази история е една битка за свобода и нека почитаме борците за свобода, тези, които са умирали за свободата, защото те са били истински свободни и те са имали фантазия, свободата да се надяват, да вярват, да обичат!

А какво е днес фантазията приятели мои? Какво е лично за теб тя скъпи българино? За мен това е Вярата, че всеки един от нас МОЖЕ, Е и ЩЕ БЪДЕ свободен сега и завинаги! За нас е Надеждата, че човек, може да постигне всичко, стига да го пожелае!

За всички е Любовта – страстта да преследваме мечтите си!

Фантазията е вяра, надежда, любов - фантазията за мене е страстта наричана живот!

"Изказаните чувства на един раздвоен българин" - стихове на три езика от Цветко Китанов

"Пламък чуден в този ден..."

Пламък чуден в този ден,

А я няма топлотата в мен,

Стар рефрен оттук оттам,

Кой би казал, не си сам?!

Слънчице навън пече, а сгрява ли те или не?

Сам ли ти навън стоиш?

А може би от някой страшен се боиш?

Слънчо сгрява ли те или не?

На никой тук не му се мре!

Слънце, светлина и плам,

През облаците лъч, а в очи им плам.

Светлината всяко цвете със златен лъч ще сгрей,

А от чела им кръв се лей.

Слънчев лъч Балкана освети,

Но защо ли вече знаем, кой ще победи?!

Хайдушка песен само вятър на Балканът пей,

Защо ли Господи за Тези, вече никой не милей?

Там е Ботев, а до него и Караджата,

А има ли ги вече българите на земята?

Май вече трябва от Балкана да се слезе на земята.

Корупцията е всеобща, а поквара й е сестрата,

Де е Господ? А го няма веч и Ботев на земята!

Идеалът – златен цвят доби,

Но не на слънце, а на мръсни... кървясали пари!

И ако вече идеалът е мираж,

Кой от политиците ни е най-добрият Благолаж?

Бай Ганьо се е преродил у всеки български челяк,

А аз си тайно искам идеалът-Ботев,

Да е жив отново, пак и пак! 

"Down to the bottom..."

Down to the bottom,

No other places left to go,

Oh, God please save my soul!

In times of thunder, pain and sorrow,

In my heart I desire only arrow!

If you can’t help me, don’t just stare,

You must care and be the only one to dare!

Fare but untrue,

Could you help me pass through?!

If the sky should crumble,

With the devil I will rumble!

Hustler by heart and soul,

There could be only one fall!

Hit once, hit twice,

Down you go!

How long will you fall?

Rise until you fall,

Only up, go, go, go! 

"Я тебе кохаю..."

Я тебе кохаю,

А ти сумна,

Чому коханно моя?

Мабуть ти жартуєш, або справді,

Жахливо сумуєш?

Не сумуй коханно моя!

Зад тобою стою Я!

Я кохаю тебе,

А твій настрій ніде, ніде.

Навіщо злодій вкрав,

Або тобі поганно слово хтось сказав?

Твій настрій я поверну,

А злодій сам рукою вб’ю!

Й тебе мою назавжди зроблю!

"Седейки на земята, в лятната приказка на планината..." 

Седейки на земята,

в лятната приказка на планината,

съзерцавам нощното небе!

Облаците липсват, а звездици от високо,

Нежно и безшумно... бляскаво,

На всеки пътник се усмихват.

Падаща комета, звезден път чертае,

А до сутринта и прах,

Не ще ни завещае!

Месечина сребриста над планината е изгряла

– вой на вълчица неяла.

Принесен до уши ми от полъх студен,

Ми напомня за болката в мен.

Самотен съм аз с месечината и вълчицата,

Но най-боли, че безпомощна ми е десницата!

Приказката в планината, дело на творец велик,

А като си помисля...

Че сам споделям този чуден миг.

Вятър от унеса ме буди,

Всички нощни горски твари пеят зова на планината,

Сам съм тук, но не и на земята.

20 години - преди или след???

Преходът е двусмислено понятие. Признато или не, критикувано или опровергавано, то е налице. Защото 'преход' това е преминаване от едно състояние в друго. От Москвич към Мерцедес, от руски към английски, от Дядо Мраз към Дядо Коледа. От Живков към Борисов??? Дали? Дори сега, 20 години след началото на 'демокрацията' у нас, българинът все още не се чувства 'демократ'. Защо ли.... Не малко е изписано, казано и тълкувано по темата, но дали думите имат тежест пред лицето на реалността?

Две десетилетия след началото на 'свободната човешка мисъл', 'откритите парламентарни избори' и 'еманципираната личност', българинът е раздвоен от бляна за минали възможности и страха от бъдеща евентуалност. Все по-често отправяме носталгичен поглед назад към социалните възможности на социализма и се опитваме, съзнателно или подсъзнателно, да разберем защо 10-ти ноември всъщност е празничен ден. През 1989г. "голямата цел беше народът да живее по-добре" (Петко Симеонов), през настоящата 2009г. народът просто се стреми да оцелее. Истина е, че всяко време носи своите кирливи ризи. Но каква степен на 'кирливост' може да понесем преди тя напълно да ни опетни?

В България липсва обща визия за развитие на страната, това е недвусмислено. Следователно всеки живее сам за себе си и гради своя собствена представа за съществуване. Ако е вярно твърдението, че водещи умове водят нацията, то тогава как е възможно да се направи избор сред народ, който няма единна водеща максима? Какъвто е народът, такива са и управниците! Или може би обратното? Истина е обаче, че България е все още в своя период на преход, но не към икономическа либерализация, нито към ефективна политическа номенклатура. България е в преход към по-добър живот. В страна обаче, в която 'честността' е понятие без status quo, а народните класи са само две - висока и ниска, този живот става все по-труднодостижим.

Като заключение нека добява една положителна мисъл: независимо от политическите ни предпочитания, финансовите ни възможности и социалния ни статус, животът е такъв какъвто сами го направим. Не само последица от събития и случайно стекли се обстоятелства, но и право на собствен избор. Един определен минал момент, решение или действие винаги оказва влияние на бъдещ такъв, осъзнато или не. В действителност сме подвластни на разнообразни по характер мнения, манифестирани най-често чрез медията и обществени организации. Но новото време ни даде право на едно - право на глас. Дали той е чут, изопачен или скрит е субективно. Яснотата може би е в това, че той е определящ за нас самите!

9/11 WIR WOLLEN RAUS!!!

"Beginning of the end for communism" - adequately headlined by the London Herald on Saturday, 11th of November, 1989, just a couple of days after the fall of the Iron Curtain. Much has been written, filmed and stated since then. Breaching the 'Berliner Mauer' marked without a doubt a concrete medial moment of unification between the two worlds - the Eastern and the Western, grown to have different political, economic and cultural perceptions and values. Presently, just twenty years after Günter Schabowski´s inadvertent public statement, triggering the destruction of The Wall, peoples commemorate the demise of a regime, threatened to spread its tentacles globally and dominate over political and cultural relations.

 However, as far as contemporaneity is concerned, Berliners would not simply gather in front of the Brandenburg Gate to mark the end of prolonged political depression, but also to acknowledge the Western (U.S. in particular) capitalist zenith. Awkwardly enough this anniversary comes at a time when global subordination is not political, but economical. And this is precisely what American capitalism is all about! 'Freedom of information!', 'no barriers and travel restrictions!', 'high range of possibilities!': all of the latter are predominant slogans of the post-1989 world. True or counterfeit?! 

Anyone educated enough would contemplate those 'high range of possibilities' as enlarged forms of restrictions, the free flow of data as an obsolete statement and the lack of barriers as highly dependable on finance. This hence forwards the thought that 'The Fall' of political ideology is substituted with the monetized one.
The truth of a matter is that money sound stronger than words and that people cannot feed on blank statements. This reasons the fact that nowadays people tend to be less unobtrusive and easily adaptable to "the good stuff" than ever before. Few complain against the current state simply because inattentively they have been bought. The contemporary maxim states that everything and everyone is accessible as far as money is concerned. Consequently today's commemoration will not recall the end of poverty and sufferings, neither will it resemble the beginning of freedom and unification. Because the Iron Curtain still stands, invisibly, only that it has been slightly moved to the East into Ukraine. Today will celebrate American psychological and  financial domination and success over the globe, which again leads to demoralization and imbalance but the kind sustainable by economy and the Church. The 'Westerners' don't promulgate the latter, like the Soviets did, but silently stimulate it through various institutions, amidst which a huge bite goes to the media. The Russians didn't fail because they had weak political leaders or an outdated lifestyle, but because they didn't target the people's wallets, the people's conscious and the people's right to faith.