В ремонт на едно училище участвали бригада мазачи и бригада бояджии. И двете бригади получили за извършената от тях работа една и съща сума. Мазачите били с двама по-малко от бояджиите и поради това всеки мазач получил по 500лв. повече от всеки бояджия. Да се намери колко са били мазачите и колко бояджиите, ако е известно, че изплатената сума на всички работници е с 39 946лв. повече от утроеното число на работниците.
Ако това е задача за 7-ми клас, то състоянието на тези училищни сгради е напълно оправдано.
Това са столичните 138 СОУ "Проф. Васил Златарски" и 119 СОУ "Академик Михаил Арнаудов"- ОТЗАД. Или мазачите са били премалко или бояджиите ядосани от два пъти по-ниското си заплащане. И в двата случая обаче ставаме свидетели на поредния 'all word no action" статут на съвременните 'реформатори'. Тъжно е когато слушаме кандидат-кметове да говорят за превръщането на културния и образователен ресор в основен приоритет на Столична Община, а още по-отчайващо е когато, подминавайки кварталната училищна сграда ставаме свидетели на прелитащата през скъсания или липсващ плет футболна топка, която едва не отнася главата на едва ходещ пенсионер. Жалко е и когато уж модерни спортни училищни площадки са засети със седящи подрастващи, които възприемат цигарите и алкохола за вид модернизация. Това не е само в едно училище или две или три. Това в България е тенденция.
Все по засилена става необходимостта от реформа в образованието, но тя не касае нито само ремонт на училища и детски градини (нищо, че понякога такъв няма), нито пък само построяването на нови такива. Г-жа Йорданка Фандъкова няколкократно набляга на програми предназначени за стимулиране на училищни преподаватели, може би изхождайки от 8-годишния си опит на директорски пост. Тази стимулация обективно погледнато е финансова. Защото учителят не страда от липсва на образование, нито на желание, нито на идеи. Учителят се нуждае от пари.
В действителност правителството осъзнава тази предпоставка, в резултат на което одобри няколко нормативни акта октомври месец, 2009г., добавяйки от 50 до 100лв. към месечното възнаграждение на училищни възпитатели и оповестявайки съставянето на бонусни схеми за плащане, обвързани с резултатите от учебния процес. Сиреч 'учи чедо И за да работиш'. Може би това е част от кариерното израстване на учителите в системата на просветата. А може би това е продължение на варианта предложен от кабинета "Станишев" през 2007г. за диференциация на училищните възнаграждения въз основа на преподавателски опит. Странно е как историята се повтаря, а командирите продължават да се плюят.
Но ако трябва да сме искрени пред себе си, може би ще признаем, че проблема е не само финансов, но и в основата на училищната образователна система. Тук се сещам за едни виц:
Урок по физика за 3-ти клас.
Учителят:
- Според третия закон на Нютон, всяко действие има своето противодействие. Нещо неясно? Иванчо:
3-ти клас?? Ако целим децата ни да са гений-чеда, то определено сме избрали грешния подход. Нито манталитета, нито интересите, нито обкръжаващата го среда и начин на живот съответстват на изучаваното от един осмокласник в българско училище. Ако все пак се наблегне на изграждането на система за извънкласни и извънучилищни дейности, както и на предприемачески и активно-стимулиращи умения на учениците, то скъпите телефони, модните облекла и шумните запивки по кварталните кафенете, биха стихнали поне малко. Това обаче е далечно бъдеще. А може и да е минало.
Нека обаче не бягаме от все още познатото и видимо настояще. Придържайки се към поговорката 'по дрехите посрещат, по ума изпращат' съвременните т.н. 'младежи' не пропускат възможността да се иЗфукат с новия си Nokia N97, да покажат за колко фешън прически са готови да платят и да подражават на стила на 'Планета'-та. Тук може да се направи красноречиво сравнение с т.нар. 'напреднала' образователна система на Великобритания (подчертавам 'напреднала'), където и до ден днешен всяко едно съвременно английско училище изисква униформа. Но какво разбират те от демокрация, права и свободи? Тук всяка Марийка е свободна да носи скъпите обувки на мама (ако й стават), дефилирайки по напукания училищен двор, а Пенка да я наблюдава ревностно отстрани и тайно да си мечтае за подобни. Тук всеки Иванчо е свободен да псува учителя си или да се преструва на болен докато пуши на улицата зад училището. Тук всяка Димитринка е свободна да пие и танцува в дискотеките, въпреки ненавършеното си пълнолетие. Каква алегория! Тези англичани напълно са се сбъркали, та те дори не знаят що значи 'свободен ученик'! Ех де да бяхме малко повече като тях.
Истината е сурова. Ако образователката реформа бе толкова проста и евтина... Но ако не е виновен нито учителят, в повечето случаи отдаден на избраната от него професия, нито ученика, същество на собственото си съществуване, нито родителят, който не иска нищо повече освен най-доброто за своето дете, то тогава кой? Как всичко се обърка толкова много? Изглежда истинското съвременно изпитание за човека не е след като постъпи във висше учебно заведение, а преди него.
Този период е истинската 'ъпсурдна' първа цедка на живота.
No comments:
Post a Comment