Всичко хубаво в живота започва, когато си мечтаем за него. В този момент или миг, в който нашето въображение ни пренесе в другата действителност, в другото измерение, там, където щастието, към което се стремим е постигнато. Тази надежда по свой собствен начин за всеки един от нас се измерва в различни неща и може да бъде постигната по неведоми пътища на нашето въображение или действия.
И ако наистина човек е част от проблема, част от пейзажа или част от решението на проблема, както каза един прословут холивудски актьор, може би ние трябва да се замислим, какво всъщност сме ние и какво бихме искали да бъдем?! Нека просто за миг да се пренесем в Япония през XVI-ти век. Да си представим скъпи читателю, че там са живели хора, подчинени на самураите и на доджовете, хора селяни, чийто живот не е струвал нищо. Селяните са се кланяли, били са бити, убивани, работели са до изнемогване и не за себе си, а за господаря си! Продължаваме пътуването във времето и се връщаме в Русия през XV-ти век. Какво бихме могли да видим там, ако в момента сме пропътували тези 6 века назад в машина на времето? Виждам, че хората които са работили по полетата – крепостните жители, също не са били щасливи, защото са разполагали с много малко лични материални неща, не са имали личната си свобода, както и селяните в Япония. Ако погледнем още малко по-назад във времето в древен Египет през I-ви век преди новата ера – ситуацията там е била същата, селяните, както и земята са били собственост на фараона. Работели са за него и в негово име, кланяли са му се като на Бог. Но какво са имали те скъпи читателю, освен задължението да плащат данъци, освен потта и кръвта, която са лели докато са работели за фараона под горещото слънце?
Отговорът скъпи читателю е, че тези хора както и аз, както и ТИ са имали едно нещо, което ги е карало да се движат напред и да продължават да живеят живота, който им е отредила съдбата – имали са ФАНТАЗИЯ. Тази фантазия за хората от Египет се е изразявала във вяра в техните богове, за японците е била вярата, че кармата не може да бъде променена, а за крепостниците, че Господ така повелява и че те служат на родината си. Това е била тяхната фантазия – надеждата. Надеждата, че когато има болка, ще се случи нещо, което да я спре. Надеждата, че Господ взима, но и връща, надеждата, че земният свят, не е последното място, където живеем, а е просто част от пътуването ни към Рая, към нирваната, към другото измерение. И ето, скъпи читателю, Ти сам разбираш как се преплитат представите за живот на земята и отвъд. Всичко това е било фантазия, всичко това е било надежда, всичко това е било мисъл човешка, всичко това е история! Тази история е една битка за свобода и нека почитаме борците за свобода, тези, които са умирали за свободата, защото те са били истински свободни и те са имали фантазия, свободата да се надяват, да вярват, да обичат!
А какво е днес фантазията приятели мои? Какво е лично за теб тя скъпи българино? За мен това е Вярата, че всеки един от нас МОЖЕ, Е и ЩЕ БЪДЕ свободен сега и завинаги! За нас е Надеждата, че човек, може да постигне всичко, стига да го пожелае!
За всички е Любовта – страстта да преследваме мечтите си!
Фантазията е вяра, надежда, любов - фантазията за мене е страстта наричана живот!
No comments:
Post a Comment