"Пламък чуден в този ден..."
Пламък чуден в този ден,
А я няма топлотата в мен,
Стар рефрен оттук оттам,
Кой би казал, не си сам?!
Слънчице навън пече, а сгрява ли те или не?
Сам ли ти навън стоиш?
А може би от някой страшен се боиш?
Слънчо сгрява ли те или не?
На никой тук не му се мре!
Слънце, светлина и плам,
През облаците лъч, а в очи им плам.
Светлината всяко цвете със златен лъч ще сгрей,
А от чела им кръв се лей.
Слънчев лъч Балкана освети,
Но защо ли вече знаем, кой ще победи?!
Хайдушка песен само вятър на Балканът пей,
Защо ли Господи за Тези, вече никой не милей?
Там е Ботев, а до него и Караджата,
А има ли ги вече българите на земята?
Май вече трябва от Балкана да се слезе на земята.
Корупцията е всеобща, а поквара й е сестрата,
Де е Господ? А го няма веч и Ботев на земята!
Идеалът – златен цвят доби,
Но не на слънце, а на мръсни... кървясали пари!
И ако вече идеалът е мираж,
Кой от политиците ни е най-добрият Благолаж?
Бай Ганьо се е преродил у всеки български челяк,
А аз си тайно искам идеалът-Ботев,
Да е жив отново, пак и пак!
"Down to the bottom..."
Down to the bottom,
No other places left to go,
Oh, God please save my soul!
In times of thunder, pain and sorrow,
In my heart I desire only arrow!
If you can’t help me, don’t just stare,
You must care and be the only one to dare!
Fare but untrue,
Could you help me pass through?!
If the sky should crumble,
With the devil I will rumble!
Hustler by heart and soul,
There could be only one fall!
Hit once, hit twice,
Down you go!
How long will you fall?
Rise until you fall,
Only up, go, go, go!
"Я тебе кохаю..."
Я тебе кохаю,
А ти сумна,
Чому коханно моя?
Мабуть ти жартуєш, або справді,
Жахливо сумуєш?
Не сумуй коханно моя!
Зад тобою стою Я!
Я кохаю тебе,
А твій настрій ніде, ніде.
Навіщо злодій вкрав,
Або тобі поганно слово хтось сказав?
Твій настрій я поверну,
А злодій сам рукою вб’ю!
Й тебе мою назавжди зроблю!
"Седейки на земята, в лятната приказка на планината..."
Седейки на земята,
в лятната приказка на планината,
съзерцавам нощното небе!
Облаците липсват, а звездици от високо,
Нежно и безшумно... бляскаво,
На всеки пътник се усмихват.
Падаща комета, звезден път чертае,
А до сутринта и прах,
Не ще ни завещае!
Месечина сребриста над планината е изгряла
– вой на вълчица неяла.
Принесен до уши ми от полъх студен,
Ми напомня за болката в мен.
Самотен съм аз с месечината и вълчицата,
Но най-боли, че безпомощна ми е десницата!
Приказката в планината, дело на творец велик,
А като си помисля...
Че сам споделям този чуден миг.
Вятър от унеса ме буди,
Всички нощни горски твари пеят зова на планината,
Сам съм тук, но не и на земята.
No comments:
Post a Comment