20 години - преди или след???

Преходът е двусмислено понятие. Признато или не, критикувано или опровергавано, то е налице. Защото 'преход' това е преминаване от едно състояние в друго. От Москвич към Мерцедес, от руски към английски, от Дядо Мраз към Дядо Коледа. От Живков към Борисов??? Дали? Дори сега, 20 години след началото на 'демокрацията' у нас, българинът все още не се чувства 'демократ'. Защо ли.... Не малко е изписано, казано и тълкувано по темата, но дали думите имат тежест пред лицето на реалността?

Две десетилетия след началото на 'свободната човешка мисъл', 'откритите парламентарни избори' и 'еманципираната личност', българинът е раздвоен от бляна за минали възможности и страха от бъдеща евентуалност. Все по-често отправяме носталгичен поглед назад към социалните възможности на социализма и се опитваме, съзнателно или подсъзнателно, да разберем защо 10-ти ноември всъщност е празничен ден. През 1989г. "голямата цел беше народът да живее по-добре" (Петко Симеонов), през настоящата 2009г. народът просто се стреми да оцелее. Истина е, че всяко време носи своите кирливи ризи. Но каква степен на 'кирливост' може да понесем преди тя напълно да ни опетни?

В България липсва обща визия за развитие на страната, това е недвусмислено. Следователно всеки живее сам за себе си и гради своя собствена представа за съществуване. Ако е вярно твърдението, че водещи умове водят нацията, то тогава как е възможно да се направи избор сред народ, който няма единна водеща максима? Какъвто е народът, такива са и управниците! Или може би обратното? Истина е обаче, че България е все още в своя период на преход, но не към икономическа либерализация, нито към ефективна политическа номенклатура. България е в преход към по-добър живот. В страна обаче, в която 'честността' е понятие без status quo, а народните класи са само две - висока и ниска, този живот става все по-труднодостижим.

Като заключение нека добява една положителна мисъл: независимо от политическите ни предпочитания, финансовите ни възможности и социалния ни статус, животът е такъв какъвто сами го направим. Не само последица от събития и случайно стекли се обстоятелства, но и право на собствен избор. Един определен минал момент, решение или действие винаги оказва влияние на бъдещ такъв, осъзнато или не. В действителност сме подвластни на разнообразни по характер мнения, манифестирани най-често чрез медията и обществени организации. Но новото време ни даде право на едно - право на глас. Дали той е чут, изопачен или скрит е субективно. Яснотата може би е в това, че той е определящ за нас самите!